Учебното дело в с.Партизани има вековна история.Има откъслечни данни за съществуването на килийно училище още по време на Възраждането.Българското население до Освобождението е малко на брой.В началото на ХХ век цялото българско население на Преджа-Ганчево/две махали,от които ще се образува Партизани/е възлизало на 44 души,групирано в 8-9 семейства.Въпреки ,че в България по това време обучението на учениците до завършване на 4 отделение е било задължително,децата от селото не посещамали училище,тъй като такова все още не било открито.Само 2-3 момчета били изпращани да се учат на четмо и писмо в някои от съседните села:Арковна,Боряна ,Аспарухово.През този период в селото имало две турски училища при джамиите в двете махали,в които децата от турски произход били обучавани под ръководството на ходжи.
Положението се променило,когато през 1903г. в селото се заселили десетина български семейства от Смядово,а през следващата година дошли още 15 семейства-бежанци от Лозенградско.Така през 1905г.броят на българското население достига 198 души.Това наложило откриването на българско училище.Първенците на селото избрали училищно настоятелство ,което намерило учител и помещение за училище през есента на 1905г.Първият учител бил Георги Проданов Стойков,завършил прогимназия/сега 7 клас/ в Лозенград и няколко години учителствал в Турция.Като учител бил сподвижник на революционните комитети,затова се наложило да напусне родния си край преди избухването на Преображенското въстание през 1903г.Поскитал известно време из България,после с други бежанци се заселва в с.Ганчово –Провадийско.
Мъчително и трудно започва развитието на учебното дело в селото.През учебната 1908/1909г.завършва първият випуск-4 отделение-10 ученика на брой.Свидетелствата им носят училищен печат с надпис”Основно народно училище с Преджа”,а в средата образите на светите братя Кирил и Методий.Дълги години училището съществувало като начално.Издръжката на училището се осъществявала както от държавата така и от заможните хора,които дарявали ниви на училищното настоятелство.Прогимназиални класове били откривани и закривани на няколко пъти.През 1948г. в чест на 100г. от рождението на великия поет-революционер Христо Ботев по предложение на учителя Димитър Ганчев училището получава името,което носи и до днес.През учебната 1961 /1962г училището става осмокласно.Новата сграда на училището е строена в периода1939-1942г.,но понеже се оказва недостатъчна за нуждите на учебното дело през 1960/1961г.е пристроена още една толкова голяма сграда.През 60 те години на миналия век се закрива турското училище в селото и учениците започват да учат в българското училище.През 70 те г.е построен и физкултурния салон на училището.Тогава в училището се обучават и ученици от селата:Арковна ,Лопушна и Поляците.В определени периоди броя на учениците достига до 300.
Важен принос в развитието на учебното дело в училището имат дългогодишните педагози :Божидарка Харизанова,Стоянка Венева,Сребра Дакова,Виолета Балева.Дългогодишни директори на училището са:Лозенка Андонова,Р.Венев,Борислав Николов.В края на миналия век завършилите основно образование са над 1000 души.Голяма част от тях завършват средно и висше образование.
През 2005г. училището отпразнува своя 100г. юбилей.От 2010г.училището е средищно.В него се обучават пътуващи ученици от селата Арковна ,Камен дял и Комунари.Това дава възможност чрез участието в различни проекти и програми да се обогати и подобри МТБ.През 2015г. училището спечели проект за енергийна ефективност за почти 250 000 лв.В момента сградата на училището е санирана с подменена дограма,изградено е и локално парно отопление.Спечелен е и проект по ИКТ за подмяна на компютърните конфигурации.
Всичко това дава възможност за утвърждаването и развитието на ОУ”Христо Ботев” с.Партизани като привлекателен образователен център в Община Дългопол